Зимна вечер

Тази вечер е особена. Първо, зимна е. Днес окончателно осъзнах, че зимата идва. Вечерта беше хладна, даже студена.

Бях на кафе с Вампирчето, Чумата и Дамичката ми. Не беше нищо особено. Но въпреки това днес се чувствам толкова по-добре от предишните дни, в които наистина бях депресиран (за първи път откакто съм с Пламъчето).

У дома обаче получих новината, че майка му няма пари и искала той да се прибере. Но той не може да се прибере. Аз не му давам. Това ще обезсмисли всичко.

Току-що научих, че един мой учител е починал. Вярно, бивш; вярно, по музика; вярно, не го харесвах особено, даже се чудех "Какво прави той в елитна гимназия като нашата?!". (После осъзнах, че елитни гимназии няма, камо ли пък нашата.)

Но въпреки това тази вест ме разчувства. Не, не натъжи, но определено предизвика някаква емоция в мен, много далечна и смътна.

Зимно е, смъртта е наоколо, но не се вижда ясно, тъй като има мъгла. И все пак се усеща.

В този ден много неща се променят. В този ден всичко продължава да си бъде същото и нищо не е по-различно от вчера.

Всеки ден е така.

И този също.