Естествен хомофоб

Аз съм хомофоб. Самият аз съм гей, но не харесвам останалите гейове. Имам предразсъдъци. Смятам, че повечето гейове са швестерки - мазни интриганти, на които не може да се вярва, хора, с които не искам да имам нищо общо. И затова бягам от тях. В живота не познавам нито един гей - нямам гей познати, камо ли гей приятели.

Аз всъщност съм дискриминатор. Самият аз съм дискриминиран, но това не ми пречи и аз да дискриминирам. Имам предразсъдъци към най-различни групи от хора: към ромите, че са крадливи; към момчетата, че са тъпи; към българите, че са кофти.

Дискриминираният е и дискриминатор.

...

На помощ срещу всички онези, които дискриминират мен, викам презрението и надменността. Често когато ходя някъде навън, придобивам високомерен и надут вид, и то съвсем умишлено и целенасочено.

Искам да покажа на другите, че съм повече от тях - повече от момчетата, които ходят зад мен и шумно обсъждат, че съм женствен; повече от момичетата с къси поли, високи токове и големи деколтета, които се мислят за страхотни; повече от групата мъже на средна възраст, които си говорят на улицата в кръг и ме ужасяват с мъжкарското си поведение; повече от онова момче от моето даскало, което е толкова женствено и мазно, но не е явен гей; повече от също така надутите и предвзети тийнейджъри, с които се разминавам по центъра на града, които играят същата игра като мен.

Комичното е, че аз наистина съм повече от тях, но докато се разминаваме на улицата в рамките на една-две секунди изгарящото ми презрение е единственият начин, по който мога да им го покажа.

...

Предразсъдъците обаче често се основават на истината - най-малко на лични наблюдения за дадена група хора. Не казвам, че те са нещо хубаво, но не мога да отрека, че са нормални - всеки ги има и всеки страда вследствие от тях, но така е устроен светът и това едва ли ще се промени скоро.

Например предразсъдъкът ми към българите - понякога си мисля, че когато отида в Германия ще бягам от тях като от чума. Пламъчето ми разказа, че през Erstsemestlerwoche-то имало среща на всички чужденци в първи семестър. Веднага си проличало кои са българите - били нахални, груби и невъзпитани.

Българите сме кофти. Лицемери сме, интриганти сме, говорим зад гърбовете си, завиждаме, мислим лошото на хората около нас - това е масово.

Викаме един през друг; държим нашето мнение да е не само чуто, но и прието от останалите; всеки се мисли за изключителен и за да подчертае своята изключителност принизява другите с обиди и презрение; караме се, сърдим се за най-глупави неща. Приятелства се развалят, интриги се плетат, разпространяват се лъжи, разменят се злобни погледи.

...

Не знам за другите, но аз съм така привлечен от идеята да емигрирам не поради финансови причини, а с надеждата, че "там" хората са по-морални, по-либерални, по-чисти и по-добронамерени; че "там" правителствата се интересуват от мнението на гражданите и изпълняват тяхната воля; че "там" корупцията не е считана за нещо нормално; че "там" системите, били те образователни, здравни, пенсионни или търговски, работят поне малко по-добре.

Тук нищо не функционира правилно.

...

Homo homini lupus est.

Ние всички сме вълци.

Всеки съществува в своето ограничено milieu

и воюва с останалите клики.

Бързо слагаме маска,

често е надменността,

и започваме играта -

кой е по-красив, кой е по-готин.

Играя я всеки ден.

...

Какво значи да си естествен? Права ли е Малката - че не бива да правим неща, които са ни несвойствени, тъй като това ни прави друг човек?

Ако имаме идеал и се стремим към него - това грешно ли е?

Ако искаме да излезем от комфортната си зона и да направим нещо необичайно, нещо повече от обикновено - това грешно ли е?

Няма ли така да си затворим всички пътища към промяна?

Трябва ли една промяна да става от само себе си, а не умишлена, за да бъде естествена?

Ако променяме себе си съвсем целенасочено - тогава ставаме ли друг човек?

Какво значи да бъдеш себе си?