Топлина

Навън вали цял ден. А вътре аз прекарвам един прост, но хубав ден. Чета Йовков, малко по малко сглобявам един от коледните си подаръци и ми е приятно. Навън обаче няма да излизам. Нито днес, нито утре, а в понеделник се надявам да е натрупал толкова много сняг, че да обявят принудителна ваканция. Не, че в училище правим нещо. Не, че не искам да видя приятелите си, напротив.

Искам обаче да бъда на топло (а не на студено, както е у нас), да седя на пода, пред мен да има запалена камина, а зад мен да седи Пламъчето, да ме е прегърнал нежно с ръце през кръста и заедно да четем книга или пък да не правим нищо и просто да се наслаждаваме на компанията си. С него мога просто да лежа и да не правя нищо; да ме е прегърнал ми е напълно достатъчно. (Обикновено имам нужда от нещо, с което да се занимавам - просто не мога да стоя без занимание, побърквам се.)

Тази картина изникна в съзнанието ми и днес. Тя не е нова - всъщност съм си го представял много пъти. И точно поради тази причина мисля, че един ден ще се осъществи. Може да имаме вила с камина в планината или пък просто да отидем на почивка в такава. Но фактът, че си го представям постоянно, че го вярвам и съм напълно убеден, че ще стане, е достатъчен, за да го направи истина.

La question c'est voulez-vous!

Въпросът е дали искаш.