Ausziehen

Да, днес наистина бе много приятен ден. Но и едновременно с това тъжен.

В събота майка ми ми донесе един огромен куфар от леля ми - с него ще пътувам за Мюнхен. Окончателната ми дата за заминаване (макар все още да не съм си купил билет) е 8-и октомври. До днес куфарът стоеше в коридора недокоснат и само пречеше, но днес реших да го избърша и разгледам. Наистина е доста голям и това е чудесно, защото ще мога да си побера всичкия багаж (все пак не е зле да пробвам дали наистина ще успея да го побера, не съм съвсем сигурен).

След това реших, че е добра идея да реша какво ще взема със себе си. Отдавна съм запланувал да го направя, но днес ми хрумна наистина да го осъществя. А може би е малко рано.

Попитаха ме след колко дни заминавам. Не се бях замислял. От около две седмици на въпроса кога ще заминавам, отговарям "След две седмици.". Сега преброих оставащите дни.

10.

Заминавам след десет дни. Числото ме изненада. Остават само десет дни. Когато го казах на майка ми, явно и на нея й дойде като гръм от ясно небе. Изведнъж бяхме много близки и трогнати.

Всъщност когато вече бях решил кои дрехи ще взимам и кои ще оставям тук и бях преминал към шкафа със споменчетата (и други важни неща), за малко дори щях да се разплача когато взех в ръка едно пластмасово сърчице, което някога момичетата от класа ми бяха подарили за Свети Валентин. Междувременно слушах и една бавна и тъжна песен.

Изправих се и бързо овладях чувството. Клекнах отново и продължих безчувствено да си оправям шкафа. Отделих нещата, които ще взема със себе си вляво, а останалите избутах вдясно.

Въпреки че толкова отдавна зная, че ще замина за Германия и толкова силно го искам, досега не се бях поддал на мисълта, че се изнасям от дома си, който, въпреки че има толкова мънички дразнещи неща, е и единственият дом, който някога съм имал. Изнасям се от вкъщи! И това може и да е чудесно, но е и съвсем малко тъжно.

А и приятелите ми ще ми липсват. И майка ми ще ми липсва. Ще ми липсват дори роднините (и дори братовчедка ми, която е на 10 ебаси!) и хора, с които съм си прекарвал страхотно, макар и кратко (всички от Fit&Green, всички от курса в Португалия).

Изобщо, натъжих се и осъзнах, че това е съвсем окончателно. Повече няма да се върна тук за постоянно. Когато се прибирам (а честно казано не знам кога ще бъде следващия път), ще бъда гостенин.