Втори шанс

А сега за всички, които не разбират немски: отидох, видях, и се върнах. Определено ми хареса и адски много се радвам, че ще живея там през следващите три години (а може би и повече, кой знае...). Вече официално съм студент, записан и прочие. Когато се върнах в България не бях обаче в лошо настроение, тъй като знаех, че съм тук само още един месец. Всъщност това е шанс да довърша делата си тук, да се подготвя по-добре за там.

Започнах като си дадох малко почивка. После исках да се видя с приятелите си. После се разрових в интернет и видях кога имам лекции. Честно казано не ми е ясно кои лекции трябва да посещавам, трябва ли всички (общо пет лекции през седмицата ми се припокриват, предполагам проблемът е в мен, не в тях...), мога ли да оставя някои за по-късно и прочие.

После ходих на едно разочароващо парти в Underground 2 и разбрах, че Пламъчето ще дойде за два дни на следващия ден. И тогава той дойде и беше тук два дни и три нощи и това време мина така бързо и неусетно, че имам чувството, че е било просто сън, просто daydreaming, но не и реалност. И сега той отново не е при мен, дори у дома не си е, и не се знае дори кога ще можем да се видим отново, камо ли кога ще можем да бъдем заедно.

Да, преди тази кратка среща, през която го настаних у дома, в стаята си и в леглото си със знанието на всички у дома, ние не се бяхме виждали осем месеца.

Осем месеца.

Осем.

През тези месеци станаха много неща. Имаше периоди, в които лудо се обичахме, имаше и такива, в които напълно се бяхме забравили. Имаше периоди, в които адски ми липсваше, имаше и такива, в които си мислех, че той не е за мен и трябва да скъсаме. Въпреки това нещо в мен ми подсказваше, че всички тези мисли и чувства са именно периоди - временни. И това нещо ме накара да изчакам реалната среща очи в очи.

Определено беше странно. Първоначално не изпитвах нищо. Все пак след като го посрещнах отидохме на разходка, а като се върнахме вечеряхме с майка ми. Едва вечерта можахме да се усамотим, да се целунем и прегърнем. До края на престоя му тук любовта ни един към друг вече се бе възродила с пълна сила.

И все пак не зная кога ще се видим отново. Знам само, че дори да не се виждаме още осем месеца, през тези месеци нещо ще ми подсказва да не слагам край.