Седя си на прозореца

Когато нямам нищо друго за правене, т.е., когато нищо друго не ми се прави, аз сядам на прозореца и гледам надолу. Винаги има какво да се види. Дори в късните часове по главния булевард на градчето минават коли, а по тротоарите - хора.

Винаги е интересно да наблюдаваш хората. Дали ще са красиви или грозни, добре или зле облечени, смешни или достойни, странни или скучни - винаги има какво да си помислиш за тях, какво да си кажеш наум, винаги можеш да изкоментираш и анализираш вида им - без значение дали в позитивна или негативна краска.

Ето тези момичета например - едното е грозновато и слуша другото, което е по-привлекателно, но не по традиционния начин с правилните черти и симетрия на лицето, по свой си, екзотичен начин. Тя говори високо за нещо и усилено жестикулира в опит да бъде разбрана.

Чудя се защо изобщо са приятелки; мислех си, че хората общуват само с хора от своята каста.

Мъжът отсреща има прошарена сива коса, но е облечен като момче. Носи оранжева раница и ходи бързо и енергично. Отдалече изглежда като студент или ученик, бих могла дори да си го харесам преди да разбера, че е стар.

Иска ми се и баща ми също да бе така свеж.

Онова момче пък е от моето училище. Не го харесвам. Не го познавам, но не го и харесвам. Той не е от моята каста - аз съм по-красива и трябва да общувам само със също толкова привлекателни момчета. Какво ли е да си толкова висок? Изглежда грубоват, да не говоря за ужасния му пуловер! А и е с майка си и баща си! Ужас!

Виж, онзи там е хубав! Ходи обаче малко лениво, отнесено, но пък определено има вкус за дрехи. Иска ми се да се запознаем, вместо да седя на прозореца и да въздишам по него. Хубава съм, жалко само, че не съм и по-уверена, по-общителна и малко по-богата.

Я, двойка, тръгнала да си избира кристални чаши от магазина отсреща. Може би търсят подарък. Но пък подаряват заедно. Така или иначе, явно връзката им е сериозна. Тя е хубавка, но и той не е за изхвърляне, особено на неговата възраст. О, започнал е да оплешивява! Горкия! Но пък са сладка двойка, отиват си.

Желая им дълъг и щастлив съвместен живот. И не го мисля с ирония!

Гледай го пък този! Сигурно е на 14, а как се е облякъл! С това бяло якенце и тесни дънки прилича на гей. Не, със сигурност е гей! Не стига, че в града момчетата са по-малко от момичетата, та и гейовете допълнително ни ограничават избора!

Интересно ми е какво ли си мислят за мен хората, които не ме познават и ме видят така, просто за миг на улицата. Какво ли първо впечатление оставям? Вероятно зависи от дрехите, от грима, от настроението и изражението ми, от походката. Но какво ли значение има всъщност? Това са просто мислите на хора, които никога няма да познавам - както и моите мисли са без значение за тях.