Аз живея тук

Животът си тече, а аз все не пиша и не пиша тук.

Живея в Германия вече от почти три седмици. През това време се случи всичко и нищо. Изобщо не мога да повярвам, че е било толкова скоро когато съм бил в България. Аз практически вече живея тук. Но от друга страна все още понякога се случва да си мисля, че това е само временно, че някога ще се върна.

Но няма да се върна. Това е сигурно. Не е сигурно дали ще успея да завърша, защото всички казват, че е трудно. На мен не ми се струва трудно, но какво ли знам аз. Единственото, което правя по време на лекциите, е да спя - не знам дали наистина са скучни, дали аз още не съм се настроил за учене, дали езикът не е твърде голяма бариера - но все още ми е трудно да се концентрирам и да слушам внимателно в продължение на час и половина.

Хубавото е, че си намерих квартира за по-малко от седмица. Лошото е, че всъщност наемам една от стаите в апартамента на 36-годишен мъж, който в последствие се оказа и гей. Проблемно в ситуацията е, че не съм съвсем сам и самостоятелен и това, разбира се, ме дразни до известна степен. Другото е, че наемът ми е доста нисък - това всъщност е хубаво, но се опасявам, че хазяинът ми може да очаква нещо в замяна.

Въпреки това съм много доволен от самата стая - голяма е и има всичко, от което се нужда (дори повече, отколкото ми трябва), а кухнята е напълно обзаведена - имам собствен хладилник, мога да ползвам печката, миалната и пералната машина, всички чаши, чинии, купи, вилици, лъжици и ножове.

Доволен съм засега и от местоположението - пътувам до университета (и центъра) едва около 30 минути. В началото не бях свикнал с разписанията и ми отнемаше повече време, но сега знам, че автобусът, с който стигам до метрото, идва на всеки десет минути на и 7 (10:07, 10:17, 11:27, 12:37...). Прекачването ми е станало навик - вече напълно автоматично завивам на местата, където трябва да завия.

Вече ползвам редовно студентския стол, библиотеката, ориентирам се в университета и някои от другите сгради. Знам къде са важните места, мога да стигна до всяка точка в Мюнхен, стига преди това да направя справка в Google Maps. Знам къде да пазарувам храна най-евтино, къде мога да намеря всичко, от което имам нужда. Знам как да стигам до някои места и пеша.

Междувременно излизам с едно момче - англичанин, който живее и работи тук от половин година. Не говори немски, затова откакто съм тук съм говорил повече на английски, отколкото на немски. И наистина: говоря английски почти идеално, докато немския (вземайки под внимание и притеснението, което изпитвам в присъствието на немци) ме кара да заеквам, да се потя и изчервявам.

Ходих на един студентски купон, после на една нормална и на една гей-дискотека. Ходих на кафе, бях в Макдоналдс и Старбъкс. Пазарувам или с Visa, или с т.нар. ec-Karte (electronic cash), пари в брой обикновено нямам никакви. Дадох куп пари за коктейли и алкохол или пък накарах други хора да ги дадат за мен.

Записах се на курс по френски, а и възнамерявам да ходя на волейбол (и двете са си напълно моя инициатива и са платени, не са част от задължителната програма на университета). Наложи се също така да пожертвам 15 евро за prepaid стартов пакет, който има само едно евро кредит за говорене, защото o2 не пожелаха да ми дадат договор.

Поради липсата на езикова бариера се сближих най-вече с българите. В присъствието на чужденци не изпитвам толкова притеснение при използването на немския, но това не е начинът да се науча да го говоря добре. Надеждата ми е, че с четенето на учебници постепенно ще започна да мисля на немски и ще ми бъде много по-лесно да организирам мислите си и да се изразявам свободно, без значение с кого говоря.

Разкрих се като гей на две българки. Трудно ми е, но възнамерявам да се разкрия на всички, с които общувам редовно. Ходих и в един музей - Новата Пинакотека. Картините на Ван Гог и Моне, които видях там, са съвсем истински - оригинали!

А тази вечер трябваше да излизам за първи път с колегите, но планът нещо се провали. Резервният план беше да чета първия учебник, който взех от библиотеката, но след пет часа без да се отлепя от лаптопа и този план се провали. И накрая, когато бях решил да се заема с учене, реших, че ми се спи твърде много за да чета, но твърде малко за да заспя наистина.

Което все пак бе хубаво, защото написах това.