.
Чувствам се ужасно. Но не искам просто да се оплаквам, както правя обикновено тук. Искам да се самолинчувам.
Аз съм чудовище. Безчувствен, егоистичен използвач. Използвам хората и после ги захвърлям. По-добре да не си имате работа с мен - когато вече не ми трябвате, ще разбия сърцето ви, ще го смачкам с крак, то ще пръска и кръвта ще рисува гротескни форми по паважа.
Вероятно трябва да скъсам и с Дан докато е време - преди да му позволя да се влюби в мен, преди да му изневеря или да реша, че ми е омръзнал, преди да разбия и неговото сърце. Аз не заслужавам да имам никого до себе си; никой не заслужава отношението, което получава от мен.
Аз се интересувам само и единствено от себе си; аз съм като бебе - щом нещо се скрие от очите ми, аз забравям за него, смятам, че вече не съществува. Хората нямат никакво значение за мен - те са играчки, винаги имам нужда от нови и нови, всички те трябва да отговарят на представите ми и да откликват на желанията ми. Ако някой не ми играе по свирката се нервирам, ядосвам, насълзявам - точно като малко дете, готово да се разсърди.
В никакъв случай не трябва да ми ставате гадже или да се влюбвате в мен! Това е по-лошо дори от това да ме смятате за близък приятел. Накрая или ще се самоубиете, или ще се откажете от всички момчета. Дори в метрото не бива да ме заглеждате - аз ще ви отхвърля и вие ще се почувствате нищожни.
За мен остава само една опция - да правя безразборен секс с различно момче всяка вечер. Вероятно ще разбия сърцата и на някои от тях, но съм уверен, че има много хора, които постъпват точно като мен. И макар след всяка сесия да се чувствам още по-зле и по-самотен, ще зная, че аз съм единственият човек, чието сърце наранявам.
Аз съм егоист. Дори и да ви се струва, че всъщност съм алтруист, това ни най-малко не е така. Дори и да го осъзнавам, аз не желая да го променя. Може сега да плача, но утре отново ще се усмихвам и ще съсипвам живота на още и още хора. Може би просто трябва да се самоубия. Колкото и да съм умен, надарен и един ден със сигурност да преуспея, единственото, което мога да донеса на този свят е печал.
3 коментар(а):
Call me, hqhq.
Знаеш ли, и мен подобни мисли ми се въртяха из главата, когато бях студентка в първи курс. После се появи мъжът ми и всичко се промени. Човек никога не знае какво му носи бъдещето. Но се надявам да не изгбиш чувствителността си кога нараняваш другите...
Наистина ли? Аз мислех, че съвсем съм се смахнал, пък то било нормално! хахаха
Дан ми забрани да мисля подобни неща, пък и пророчеството ми се сбъдна: вече не плача, а се усмихвам.
Публикуване на коментар
Приемам само добре оформени и възпитани коментари на кирилица. Отново НЕ може да сте анонимни!
Благодаря, че проявявате интерес!