Петък, Ноември 13, 2009

Следване

Започва да ми става ясно какво означава да си студент. Гадното е, че никой не ти казва - пускат те да се оправяш сам и това е! Добре, че изпитите са едва през февруари и март!
Тази седмица не ходих на лекции. Реших, че няма смисъл да си губя времето да присъствам при положение, че не слушам, не съм принтирал фолията и не си водя записки. (Междувременно реших, че не е лоша идея да спра да излизам навън всяка вечер и да харча пари (макар че откакто съм в Германия съм изхарчил едва 50 евро за социален живот!).)
Вече няколко различни човека ми казаха, че действително е безсмислено да посещавам лекции - едно момче, което учи психология като втори предмет (minor/Nebenfach); после благоевградчанинът, който е в потока ми и с когото се запознах онзи ден ("смисълът на лекциите е да си ги чел у дома предварително, а на самите лекции да задаваш въпроси, за да си изясниш онова, което не ти е ясно"), както и още едно момче (той цитира свой професор, който твърдял, че "лекциите са остатък от средновековието, когато не е имало широк достъп до печатно слово").
Възползвах се от свободното време по чудесен начин - с учене. Доста напреднах с първата книга, която си взех от библиотеката, започнах да чета лекциите, които съм пропуснал и да си водя подробни записки по тях. Занапред ще го правя преди самата лекция (стига фолията да са качени в интернет) или пък ще гледам някак да се информирам по въпроса, защото в противен случай посещаването на лекции леко се обезсмисля. На лекциите мога да попълвам записките с допълнителна информация.
Вече знам също, че съм поръчал грешни тонери за принтера. Това означава, че ще претърпя болезнената загуба на още 20 евро за тонера, който отворих, преди да разбера, че съм допуснал грешка, както и за пощенските разходи. Вече си поръчах обаче правилните и когато ги получа ще върна грешните по пощата. Тогава най-накрая ще мога да принтирам на воля. Реших обаче да не принтирам всички лекции, а само някои - по останалите мога просто да си водя записки.
Освен това вече имам и записките на предишния випуск, а и се разбрах с Чумичката да си разменим материалите, които имаме (нали и двамата учим психология). Изобщо, започнах да схващам за какво става дума и си съставям система за учене (тепърва предстои тя да бъде доказана като ефективна, а реалният тест ще бъде едва пролетта).
През февруари и март имам общо 6 изпита. Два от тях е много важно да издържа със сигурност, тъй като мога да ги повторя само веднъж - при това едва в трети семестър. Останалите мога да повтарям колкото си искам пъти, но се надявам да се справя, при това целта ми е не просто да се справя, но и да получа най-високата оценка - 1.
Стимулът ми е, че ако съм сред най-добрите 10% при завършването (когато завършват ~1/2 от тези, които са започнали, т.е. ок. 75 души, т.е. трябва да бъда сред най-добрите 8 човека) ще ми бъдат върнати всички семестриални такси, които ще съм платил (т.е. минимум 3250 евро). Разбира се, само бъдещето ще покаже колко съм добър всъщност.
Накрая искам да спомена и курса по френски - учителката ми е французойка, което е чудесно, но се опасявам, че доникъде няма да стигна с изучаването на трети чужд език - учебникът, който си купих (35 евро заедно с учебната тетрадка), по който ще работим (така си мисля) в четири последователни нива (не казвам семестъра, защото мога да посещавам курс и през ваканцията), отговаря на нивото А1 по европейската езикова рамка. Това е първото от общо шест нива. Излиза, че в най-най-добрия случай ще покрия първото от тези шест нива за една година... Всъщност може би е нормално - изучаването на чужд език (според моя опит) изисква именно 5 години, за да се достигне до едно задоволително ниво (B2.2-C1.1).
Волейболът (който е в петък вечерта (днес!:)) ми е адски приятен! След първото ми посещение миналата седмица имах мускулна треска навсякъде! А на всичкото отгоре се забавлявах страхотно по време на упражнението, което продължава час и половина. За съжаление джогингът сутрин си остава в миналото с рекордните (!) три поредни (и единствени) дни... Ако имах колело може би щях да ходя до центъра с него (~8 километра). Жалко, че са толкова скъпи...

0 коментар(а):

Публикуване на коментар

Приемам само добре оформени и възпитани коментари на кирилица. Отново НЕ може да сте анонимни!
Благодаря, че проявявате интерес!