Приятели

Най-много общувам с Нона, българката в потока ми, която е на моята възраст. Тя е много сладка (когато не е с някой друг, тогава по някаква причина се обединява с другия/другите срещу мен), с нея си споделяме всичко и е толкова лесно, защото го правим на родния си език. Но същевременно осъзнавам каква пречка е това пред развитието на немския ми.

Вече определено се чувствам по-уверен в това отношение, но преглеждайки сложната си точкова система забелязвам, че не съм говорил интензивно на немски от цяла седмица! Липсва ми адски много лексика и това понякога води дотам, че запецвам и не мога да продължа с изречението си...

Друг интересен феномен е, че прихванах най-често използваните думи и дори ги пренесох и в останалите езици, които говоря. Вече поздравявам със "Servus!" и англо- и българоговорящите. Когато говоря на български или английски често използвам думи като "genau", "ja, eben" и "achso".

Междувремено забелязах, че двете най-използвани думи тук са "komisch" и "quasi" (което значи "so zu sagen"). Използват ги всички, във всякакъв контекст (дори професорите) и - според мен - твърде често.

Но говорех за хората, с които общуват. Нона определено е номер едно в тази класация, тя често е заедно с Анна (Украйна), приятно ми е да си говоря и с Джефри (Сингапур), който е единственият гей-колега, за когото знам, че е гей. Често си говоря и с Мария (германката, родена на същия ден, в същата година като мен) и Петра, с Натали (Германия/Пакистан - пакистанка, живееща в Германия вече повече от десет години), с Джахан (Германия/Иран - с ирански баща, но роден и живял тук), Руксандра (Румъния) и Жоро, понякога с Йоханес и Мара, с Дарио, германката Мари и грузинката Мари. Всички те са ми колеги или полуколеги (ако например психологията им е minor/Nebenfach).

Познавам още куп хора, а и постоянно се запознавам с нови, но общо взето прекарвам времето си с Нона и други българи или пък с Дан и неговите приятели (всички англоезични - от Австралия, Ирландия или Щатите) и това определено ме притеснява. Искам да излизам и с немци, да говоря на немски и скоро да се не разпознава, че съм чужденец, най-малкото да не усещам преградата, която стои между мен и останалите в езиково отношение.

В началото излизах умерено много, миналата седмица имаше само един ден, в който вечерта си бях у дома, а тази седмица до момента съм бил само веднъж навън вечерта, при това с Дан. За довечера съм запланувал интересно излизане - след волейбола ще взема Дан от тях, за да отидем в 10 вечерта на срещата с неизвестен брой хора.

Поканих около 10 човека, българи, немци, чужденци, но нямам никаква представа каква част от тях ще се появят. Ще ходим в клуб с две зали, house/commercial, надявам се да дойдат достатъчно много хора и да се получи наистина забавно. Утре вечерта съм на вечеря с приятели на Дан, а през уикенда (неуточнено кога) искам да разгледам замъка Нимфенбург с прилежащите му градини. Трябва най-накрая да мина и през студентски град...