След като цял ден си кореспондирахме и се опитвах да си изпрося покана за warming-up партито на М. (момчето от рождения ми ден) и бях извън нерви, че не ми отговаря, М. ми изпрати адреса си в 21.30 ч.
Първото, което направих, бе да проверя в интернет как да стигна до там. Автобус, S-Bahn, автобус, десет минути пеша: общо час и десет минути. Окей, имам билет, мога да работя по презентацията си по пътя, все още искам да отида.
Нова идея: да проверя кога трябва да си тръгна, за да мога да си ползвам билета, който е валиден до шест сутринта на другия ден. Първа опция: 8.30 ч. сутринта, продължителност на пътуването: час и 39 минути.
Написах на М. съобщение, че за съжаление не мога да отида.
Страхотно. Не само, че си скъсах нервите докато го изчакам да ми пише в последния момент, но и накрая трябваше да остана с пръст в уста (или да отида и утре да платя още осем евро за билет или пък да рискувам да ме глобят 40 евро, задето пътувам на черно) и да се изнервя само още повече. Да не говоря, че вероятно съм се изложил пред М., тъй като само днес съм му изпратил вероятно десет съобщения и му лазя по нервите.
Невероятен повод да опитам успокоителния чай от валериан, който си купих преди няколко дни.
Е, да се надяваме, че пак ще се видите...
ОтговорИзтриванеДа, той е мил. :)
ОтговорИзтриване