В началото ти е скучно - или все още няма достатъчно хора, или просто настроението не е достигнало своя връх. Вместо да си говориш с някого, си взимаш бира. Да висиш сам е тъпо, но ако държиш питие в ръка е окей.
Постепенно заведението се напълва, идват хора, които познаваш, а и вече пиеш втората си бира, затова си се поотпуснал и не ти пука толкова. Започваш да танцуваш, бъбриш си с познати, всичко започва да си идва на мястото.
Неусетно вече са минали часове, ти си в центъра на партито, танцуваш, смееш се, забавляваш се. От време на време си говориш с някого, прегръщате се, смеете се заедно и си казвате "Наздраве!". Вечерта приключва късно, метрото вече не върви, затова се налага да ходиш пеша и после да чакаш нощния автобус петнадесет минути. Всичко обаче е наред - настроението е добро, партито е било страхотно.
На другия ден главата те боли и ти се гади, но това бързо отминава. Настроението ти е приповдигнато заради приятното прекарване снощи. Знаеш, че партито е било върхът, но не помниш нито с кого точно си говорил, нито каква е била музиката, нито до колко часа си останал или как си се прибрал. Но всичко е наред - прекарал си си добре и го знаеш.
Тогава обаче неизбежно идва страхът. Той се прокрадва едва по-късно през деня, засилва се през късния следобед и почти напълно отминава до вечерта, но все пак остава там някъде, съвсем слаб. Дифузното опасение, че си сгафил, но не можеш да си спомниш как.
Това е прототипното описание на едно хубаво парти и на деня след това.
След невероятното парти при Т. на Нова година, например, знаех, че съм се забавлявал, но не можех да си спомня подробностите. Помнех къде съм бил в полунощ, помнех, че ходех да пишкам навън, защото пред тоалетната винаги имаше опашка, че почти не съм виждал Т., че съм танцувал с Н. и К., че после си говорих с В. за психология и за дипломната си работа, че по едно време спря токът и че почти на сутринта седях на пода, в краката на К. и й обяснявах колко я обичам. Прокрадваше се обаче опасението, че нещо ми се губи - че не зная какво съм правил между два и пет сутринта, тъй като спомените, които са ми останали, не са в състояние да обяснят цялото това време. Почти изпаднах в паника, когато седмица по-късно в библиотеката видях едно момче, защото едва тогава се сетих, че той е бил на партито и че нямам никакъв спомен от него и нямам представа дали не се е случило нещо помежду ни.
След доста приятното прекарване на рождения ми ден снощи, зная, че се забавлявах и в интерес на истината зная какво съм правил през цялото време (макар отново да имам чувството, че спомените ми са твърде малко, за да запълнят времето, което прекарах в клуба). Проблемът е, че започнах да се питам доколко поведението ми е било възприето от хората около мен като уместно.
Така например се питам какво ли си е помислило момчето, с което си бях чатил същия ден и с което разменихме няколко приказки в клуба, но което след това зарязах (не помня всъщност какво съм му казал и как съм се изнизал), за да отида при М., с когото имах уговорка. Притеснявам се и че съм оставил лошо впечатление в приятелите на Т., които бяха там и бяха моят спасителен пояс в началото, тъй като отидох в клуба сам именно с надеждата да срещна познати, тъй като не им казах нищо, а просто се метнах на врата на М. в момента, в който той се появи.
Тревожа се особено, че не помня колко време и за какво сме си говорили преди да започнем да се мляскаме; кой кого е целунал пръв; колко време сме се целували; дали не сме игнорирали приятелите му твърде много; дали не е било адски неуместно да се мляскаме насред заведението; дали той изобщо го е искал; дали не съм бил твърде настоятелен с предложението си той да дойде да спи у нас; дали пък не е искал да правим секс (заспах моментално)...
Тревожа се именно, че съм го принудил да направи нещо, което не би направил сам; че не сме си говорили достатъчно и съм му се метнал директно на врата; че съм оставил лошо впечатление по някакъв начин.
Разбира се, тревожа се и заради тази сутрин, задето не му предложих закуска или нещо за пиене, задето го целунах за чао без да зная дали го иска, и задето не рискувах и не направих нещо повече. С други думи, просто се тревожа за впечатлението, което оставям у другите.
И все пак, в комбинация с алкохол, този страх се засилва драстично. Да не знаеш какво си правил, как си го правил и дали си се допитал до мнението на другите, преди да го направиш, те кара да бъдеш много несигурен и да се тревожиш още повече. Загубата на контрол, която до известна степен съпътства напиването, ме побърква, защото в момента, когато съм пиян, не мисля особено задълбочено и рационално и просто правя някакви неща, за които съжалявам, а на другия ден не мога да си спомня дали пък не съм сгафил някъде. С други думи, нямам основание да си мисля, че съм сгафил, но липсата на спомени и знанието, че когато съм пиян губя контрол, ме карат да си мисля, че вероятно съм, че някой ми се сърди и последствията ще излязат наяве едва със закъснение.
0 коментар(а):
Публикуване на коментар