При писането на домашни достигам нови измерения за мизерстване, едно съвсем различно ниво на отчаяние, нежелание, антипатия, тъга, реактантност и суицидност, в сравнение с ученето за изпити. А уж писането е по-приятно от четенето с цел запаметяване.
Хм, може би суицидност е леко преувеличение, права си. Във всеки случай малко след като блогнах, започнах да плача. Легнах на леглото и не можех да спра да плача.
Помолих Заша да намине след работа и той отговори, че ще е при мен след половин час. Веднага ми стана по-добре, чак започнах да си мисля, че като дойде, ще се наложи да му кажа, че вече ми е минало и нямам нужда от него. Обаче като дойде, отново започнах да рева. За първи път от много време пред някого. Не помня кога е бил последният път. Това продължи известно време.
После просто си говорихме и се гушкахме. До ей сега. Четири часа.
Чак суицидност? Тогава не трябва да ти се дават домашни!
ОтговорИзтриванеХм, може би суицидност е леко преувеличение, права си. Във всеки случай малко след като блогнах, започнах да плача. Легнах на леглото и не можех да спра да плача.
ОтговорИзтриванеПомолих Заша да намине след работа и той отговори, че ще е при мен след половин час. Веднага ми стана по-добре, чак започнах да си мисля, че като дойде, ще се наложи да му кажа, че вече ми е минало и нямам нужда от него. Обаче като дойде, отново започнах да рева. За първи път от много време пред някого. Не помня кога е бил последният път. Това продължи известно време.
После просто си говорихме и се гушкахме. До ей сега. Четири часа.
А защо си плачкал? Заради притеснение, че не ти се пише домашно ли, или нещо друго е избило?
ОтговорИзтриванеТова, и парите, и, и, и...
ОтговорИзтриване